Преди седмица в София се проведе едно уникално по рода си събитие. Събитие, в което взеха участие над 100 младежи, главно от страни-членки на ЕС и Западните Балкани. 

И не, не говорим за скандално посрещнатите делегати, дошли в България за един определен младежки форум, чиито организатори демонстрираха показно как не трябва да се посрещат гости. Става дума за европейската законодателна симулация Model European Union Sofia и организационния ѝ екип, който въпреки пречките, породени от неадекватността на българската администрация, създаде едно повече от отлично събитие. 

Що е то - Model European Union?

Конференцията се проведе между 18 и 22 април в сградите на Европейската комисия в България и Националната художествена академия, където се помещаваше своеобразния „парламент“. Европейската инициатива води началото си от 2007 г. насам, когато за първи път се организира главната симулация в сградата на Европарламента в Страсбург. Панелите се състоят ежегодно в най-различни точки на Европа като Виена, Талин, Киев, Варшава, Загреб и други. 

Екипът на MEU Sofia2018 е част от Bringing Europeans Together Association - една от най-големите паневропейски неправителствени организации, която провежда горепосочените събития из цяла Европа. Първото издание на софийската версия беше през 2014 г., последвано от още две след това – през миналата и тази година.

Главната идея се състои в запознаването на младите хора в България и Европа със законодателните процедури и процеса на взимане на решения в Европейския съюз, като им се даде възможността да влязат в ролята на членове на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейския съвет. Но възможностите, които подобно събитие предлага, отиват много по-далеч от това.

Работата на един (симулиран) евродепутат

Аз самият бях участник в симулацията и съм изключително удивен от всичко, което се случи през тези пет дни. Влизайки в ролята на евродепутат от групата на S&D (Прогресивен алианс на социалистите и демократите), излъчен от Кипър, наистина си дадох сметка за нещо, което така или иначе подозирах. Това никак не е лесна работа, а напротив - изтощаваща е, дори и само симулирайки я. Разбира се, в голяма част от случаите критикуваме властимащите оправдано, но ако един депутат реално върши работата си съвестно, то със сигурност би имал много тежки и времепоглъщащи отговорности. 

Първата тема, по която работихме в Парламента, касаеше създадения от ЕС през 2017г.  Европейски фонд за устойчиво развитие (EFSD), а втората бе особено актуална - за Западните Балкани. 

Фондът е комплексна структура, чиято регулация се стремяхме да изменим с оглед постигането на парламентарен консенсус, точно както в реалността. От S&D, заедно в коалиция със Зелените, предложихме и прокарахме поправка, целяща част от средствата да бъдат инвестирани в образователните системи на африканските страни. Както всеки парламент, и симулативният си има стриктни процесуални правила, които бяха нарушени още през първият ден, допринасяйки за реалистичността на изживяването. 

Двама от депутатите нарушиха правилото за спазването на реда и тишината в залата по време на изказвания от техни колеги, с което показаха неуважение към парламентарният председател. Той на три пъти упражни правото си да изгони от пленарното заседание съответните депутати, след като ги беше предупредил няколкократно. 

"Интриги" в парламента

През следобеда в нашата партия имаше неочакван обрат и един от членовете ни повдигна искане за смяна на политическата си фракция, застъпвайки в редиците на ЕНП (Европейска народна партия). Последваха остри реакции и разделение в S&D, които бяха овладени, но явно само частично. 

Разбира се, това не бе единствената изненада, след като по-рано през деня бе създадена нова партия, обединяваща популистките крайно-десни фракции, Европа на свободата и пряката демокрация (EFDD) и Европа на нациите и свободата (ENF). Депутатите в новосформираният алианс играха ролята си повече от добре, допринасяйки за доближаване на симулацията до реалността със своите остри и популистични изказвания и държание.

Неформалните обсъждания в почивките са не по-малко важни от самите сесии.

През последната кафе пауза, предшестваща пресконференцията на министрите от Съвета, излязох, за да изпия поредното си кафе, придружаван от един от вице-президентите на парламента - хърватин по народност. Натъкнах се на колежка от партията ми, идваща от Черна Гора, съпроводена от друга такава от Македония. 

Започнахме да обсъждаме всичко случило се през деня, давайки първи впечатления, въодушевено, макар и изтощени. В един момент разговорът се преобрази коренно. Всеки от нас започна да говори на родния си език, захвърляйки английския настрана и един друг се разбирахме повече от добре. Е, може би имах малко трудности с хърватина, но бяха преодолими. Къде другаде освен да подобно събитие, човек може да стане свидетел на нещо подобно? Не е ли точно това най-чистата илюстрация на лика и ценностите на Съюза? Млади хора, идващи от различни държави, обременени от историко-националните проблеми на държавите си, споделящи обща просперитетна визия за единство и мирно съжителство в рамките на ЕС. 

Точно това струва много повече от всичко. Това се нарича цивилизация - европейската цивилизация -  и организирането на тези конференции е едно от нещата, които я поддържат жива. Вечерта имахме своята „балканска вечер”, която протече под съпровода на български фолклорни песни и незабравимата гледка, отразяваща как французин, украинец, македонци, черногорци, великобританци и много други народности се вият на право хоро. 

Междубалканско напрежение

Поправките, свързани с регулацията на Фонда, бяха гласувани на следващия ден, а след обяд парламентът се насочи към темата за Западните Балкани, която породи разгорещени дебати, а Съветът започна дискутирането на Фонда. 

Разбира се, трусовете в групата на социалистите и демократите ескалираха и в крайна сметка още един от членовете ни ни напусна, обявявайки се за независим. Започнахме да губим така или иначе крехкото си мнозинство и беше време за действия. Опитвайки се да подпомогна партийният ни лидер, използвах всяка възможност по време на кафе паузите и неформалните дебати, за да обсъждам с някои от делегатите от по-малките партии в парламента евентуални общи действия. 

Една от почивките обаче не протече никак по план, след като дочух в съседният разговор развихрящ се спор между българин и македонка. Най-любезно се опитах да изложа някои факти, но ми бе отговорено, че междусъюзническа война никога не се е състояла, последвано от въпроса - „Каква история учите вие?”. Знаех, че вербуването на гласове ще трябва да почака. Разбира се, всичко остана в рамките на цивилизованият разговор и граничеше достатъчно с шегата. Единствено съм благодарен, че сръбкинята, оглавяваща коалиционната ни партия на „Зелените”, не ме чу да говоря за сръбската пропаганда, защото чарът нямаше да помогне особено и това щеше да е тоталният крах на S&D.

Дебатите и предложенията за поправки на подготвяната резолюция за Западните Балкани продължиха и на третия ден и по вече установена традиция още един от нашите депутати се обяви за независим, нанасяйки летален удар по влиянието на партията. Бяхме изправени пред дисциплинираните редици на Европейската народна партия, в която имаше много опитни и добри оратори. След изтощителен и напрегнат ден дойде време да гласуваме резолюцията, която парламентът прие с абсолютно мнозинство, постигайки исторически компромис в рамките на симулацията. 

Последвалия вот обаче, касаещ поправките, направени от Съвета върху регулацията на Фонда, не бе така сигурен. Много от делегатите видяха работата на Съвета като „петно върху усилията ни”. Аз самият също бях против и заедно с групата на Европейските реформатори и реформисти (ECR) опитахме да обединим усилия с идеята да осуетим опита на Съвета да наложи волята си над най-легитимната институция в ЕС. В крайна сметка решението на Съвета бе прокарано на косъм и действителната част на симулацията приключи успешно с два приети документа.

Политика, смях, емоции...

Очакваше ни „интернационална вечер”, като част от добре подготвената социална програма, съпътстваща събитието, за чието осъществяване организаторите бяха вложили феноменално много труд. Политика, смях и над стотина души, събрани на терасата на Младежкият студентски дом под открито небе и гледка към Народното събрание, а и цяла София. Колко по-добър завършек на дълъг съботен ден от това? 

Партньори на събитието бяха Представителството на Европейската комисия в Република България във връзка с Българското председателство на Съвета на европейския съюз – 2018 и Национално представителство на студентските съвети. И като главен партньор в сградата на Комисията се проведоха както откриващата, така и закриващата церемония на събитието. 

Неделята бе изпълнена с емоции и сбогувания и много хора си тръгнаха от София обогатени, ентусиазирани и придружени от спомена за новите приятелства. Мога единствено да кажа, че това бе моето първо участие в подобна симулация, но със сигурност няма да бъде последното, защото отвъд разиграващия се законодателен процес, се крие един цял нов свят, който чака да бъде открит.

Горещо насърчавам всеки, който някога се е чудил дали да кандидатства или който за първи път чува за конференцията, да го направи, особено ако се интересува от политика и развиване на ораторските си умения. Това е идеалната възможност за натрупването на безценен опит и завързването на безброй контакти, но най-важното е идеалната възможност човек да се потопи изцяло в европейската идея. 

MEU 2018 не се описва с думи. То трябва да се изживее. И съм безкрайно щастлив, че, макар и в рамките на симулация, повече от 100 души се докоснаха до работата на европейските институции по един невероятен начин.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".